Може ли да бъдат оценявани бизнес лидерите?
Ян Флоранс
„Лидерството” се е превърнало във важен въпрос в eвропейския и американския бизнес.
Катастрофалните бизнес провали (най-фрапиращия от които на американската енергийна компания Енрон), причините за които като че ли лежат във висшите мениджъри, повдигнаха редица въпроси, най-важният от които „Може ли в действителност да идентифицираме лидерските умения или потенциалната надеждност на лидерите?” Ние можем да тестваме математическите и вербалните умения например, но можем ли кажем, че лидерството също е характерно качество на човека. Ако можем да направим това, тогава ще можем по-лесно да предскажем представянето в организацията и ще намалим риска при назначаването на лидери. Ако не можем, тогава трябва да очакваме нарастващ брой организационни проблеми с огромни социални, икономически и психологически последици. За да се отговори на въпроса за идентифициране на лидерите, трябва да си зададем няколко „помощни” въпроси: „Лидерството” единна концепция ли е или вариация от различни стилове? Лидерите родени ли са или са създадени? Какво всъщност правят лидерите?>>
Ставаме ли по-интелигентни?
Жак Грегоар
Ефектът на Флин
През 1984 година новозеландският учен Джеймс Флин публикува статия, която предизвиква изключителен отзвук сред изследователите на интелигентността. В нея той представя данни от 73 американски изследвания, публикувани в периода между 1932 и 1978, в които едни и същи индивиди, решавали последователно две версии на един и същ тест, винаги получават по-нисък резултат по новата версия на теста от този, който са изкарали по старата. Тъй като оценките от тестовете за интелигентност представляват съпоставка на постиженията на едно лице с тези на представителна извадка от хора, новозеландският изследовател заключава, че наблюдаваната от него закономерност се дължи на непрекъснато увеличаване на средното ниво на интелигентност на населението. Флин пресмята, че за период от 46 години, върху които се простират неговите данни, средното ниво на интелигентност на американците се повишило с 13,8 стандартни точки, което съответства на годишен прираст от 0,33 точки. Тъй като резултатите по тестовете за интелигентност се измерват със стандартната скала, чиято средна стойност е произволно фиксирана на 100 точки, тези изменения не са достатъчно големи, за да бъдат лесно забелязани в практическата работа.>>
Съпоставка между версията хартия-молив, компютърната и интернет версии: примери с теста „Избор на професия” (SDS) и „Големите пет” фактора
Клемент Полачек
С разпространението на компютъра, а в последните години и на интернетa, значително се промени използването на структурираните диагностични и проективни методи. Редица диагностични инструменти бяха първоначално публикувани в оригиналната им версия хартия-молив, под формата на книжки, придружени с листове с отговори. В последствие, бяха предложени в софтуеърна форма, посредством компютърни програми или телематични системи като интернет, с надлежните промени спрямо оригинала. Може с основание да се запитаме дали компютърните версии и версията молив-хартия са равностойни. Освен компютърната версия бяха изготвени и норми, използвайки версията молив-хартия и листа за отговори. Дали тези норми могат да се използват спокойно при компютърните версии? >>